Мевлида - Нововъведение в Исляма
Петък, 28.04.2017, 08:31Търси | Регистрация | Вход

Айет

На Аллах принадлежи и изтокът, и западът, и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.

(Сура Ал-Бакара: 115)

Facebook страница

Категории

Посетители за деня

Приятели на сайта

Статистика

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Choice of language

...

Мевлида - Нововъведение в Исляма


М Е В Л И Д

„ВСИЧКО СВЪРЗАНО С ТАЗИ ОДА, ВЪПРОСИТЕ, КОИТО ВЪЗНИКВАТ ПРЕД РЕЛИГИОЗНИТЕ УЧЕНИ В БОРБАТА С НОВОВЪВЕДЕНИЯТА.”

Мевлид: означава раждане, рожден ден или рождено място. А когато стане въпрос за мевлид сред мюсюлманите се разбира произведението на Сюлейман Челеби. Истинското име на тази ода е „Уесилетун – неджат” (Посредничество към спасението).
Произведението на Челеби е известно под името „Мевлид” и е написано от него в град Бурса през 812 година по Хиджра – 1409-1410 по Миляди.
Оригиналът на „Уесилетун – неджат е на османски език, а по-късно са написани много произведения на тази тема. Сред арабите за мевлид се използват текстовете като: банед, бурдие и хемзийе. А на турски език са изписани около 20 оди.

ПРИЧИНАТА ЗА НАПИСВАНЕТО НА МЕВЛИДА

Сюлейман Челеби написва тази ода за да:

1.Докаже пред изоставащите от науката мюсюлмани, че Мухаммед (с.а.с.) е на по-висока степен от другите Пратеници.
2.Да се противопостави на тогава зародилата се пропаганда (14 век) на батиниите, която целяла демотивирането на суннитите в тяхната вяра и убеждения.
Причината за написването на мевлида е следната случка, която се случила в „Улу Джами” в Бурса. Там един ваизин се изразил в проповедта си, че не вижда причина Мухаммед (с.а.с.) да превъзхожда другите Пратеници. Тогава той изтъкнал като довод пред хората следното знамение:
„Ние не правим разлика между никого от Неговите пратеници.”
(Бакара 285)
Същият този ваизин използвайки като база това знамение, изтъква мисълта че не вижда Мухаммед (с.а.с.) да е на по-висока степен от Иса (а.с.). Един от джемата се противопоставил като се провикнал:
„Хей невежа, ти си прост и в тълкуването си бос! Нима не разбираш, че словата на Аллах са от гледна точка на равнопоставеност на Пратениците, като `расуль` и `небий`. Ако беше за степен или висшестоене, как би тълкувал следното знамение:
„Тези са пратениците – на едни от тях отредихме да стоят над други, с някои Аллах говори и въздигна други по степени.”
(Бакара 253)
Основните дялове на мевлида са девет, но към оригиналния текст са прибавяни много пасажи, дори са се появили разновидности. Оригиналният текст на мевлида на Челеби е много различен от този, който се чете днес по събиранията. Днешната ода е доста съкратена и е добила вид на разхвърлен текст и са прибавени много стихове и цели пасажи. Истинският брой на стиховете на оригинала е 730. Същинското променяне и до украсяване започва от дял „Уиляде”. В оригиналния текст има касида, а в днешния текст е прибавен дял „Мерхаба”, който не само е притурка, а и е повод да се прави традиционно ръкостискане между присъстващите на мевлидското събиране, като вярват, че ще се видят в Ахирета. В по-демократичните райони се наблюдава ръкостискане и между двата пола, без да се съблюдава шериатския закон за махрам.
В останалите дялове „Чудесата”, „Миарадж” и „Смъртта на Мухаммед (с.а.с.) уж няма голяма разлика с оригинала, но дори сравняване на двата текста се вижда разлика. Мевлидите, които се четат днес са съкращения на преиначения текст. С други думи - много голяма разлика и отдалечаване от намерението на автора.
От премахване и прибавяне са се появили някои дялове-абсурди: „Сесик баш хикяеси”, „Гюверджин хикяеси” и „Деве хикяеси” …Ходжите и мюсюлманите не трябва да си губят времето в четене на подобни нелогични притурки. Тези добавки са пълни с груби грешки, а и четците с грешно четене също отварят нова врата за криво разбиране. Ако акцентираме върху някои от тези грешки ще видим, че наистина това е грозно. Например:
Когато се споменават имената на Аллах и на Пратеника на Аллах (с.а.с.), някои от четците в стремежа си да демонстрират добър мекан (мелодия) разделят името на две и променят значението му. Такива `четци` когато удължават първата буква от името на Всевишния Аллах четат: „Аааллах”, което е истифхам (въпрос или недоумение), което означава: Има ли Аллах?
Аллах да ни предпазва от такива мисли, защото те водят до неверие!!!
Когато се чете мевлид, като обща приета традиция от четците е да пеят иляхии и стихове, които са посветени на някого или на починали хора. Всички тези лишени от смисъл неща са за разплакване на присъстващите жени.
Когато стигнат до края на „Амине хатун” всички присъстващи на мевлида се изправят на крака, обръщат се към Къбле и завързват ръцете си като за намаз. А това не е правилно!
Заставането в посока Къбле с цел ибадет или уважение е нещо, което се прави само за Аллах. Заради никое създание вярващият не трябва да се обръща към Къбле с уважение, защото това е ширк (съдружаване с Аллах).
Но защо стават всички???
Присъстващите стават на крака, защото вярват че в този момент Пратеника на Аллах (с.а.с.) влиза при тях и те стават с уважение и почит към него.
Това е най-големия грях в Ислям – ширкът, който Аллах не опрощава.
В същи дял, когато се стигне до „ аркамъ съвадъ кувветле хеман” някои хора карат другите да ги разтрият по гърбовете, като вярват, че това ще им донесе здраве и добро. А такива неща не съществуват в нашата прелестна религия.
В дял „Миарадж” от днешните мевлиди е изречението „Гель хабибим, сана аашък олмушам.”, в което има груба грешка. Любовта е несъвършенство и е присъща на раби на Аллах. Думата „любов” по смисъл е обич, влюбване и връзка. Това са преходни качества присъщи за несъвършените хора. Но Аллах е Пречист и далече от такива неща.
В същия дял: „Затъма мират единдим затънъ, биле яздъм адъм иле адана.” Според нас това изречение не фигурира в оригиналния текст, а е вкарано в мевлида по-късно. Думата `мир ат` в арабския език означава `огледало`, а смисълът на изречението е следния: Всевишният Аллах казва на Пратеника на Аллах (с.а.с.):
„Аз сторих теб огледало за Себе Си и видях Своята личност.”
Абсурдно звучи нали???
Огледалният образ е присъщ за материята (телата), а Аллах е Създателя и не образ, който да се отразява в огледалото. Според нас никой няма право да приписва подобно глупаво твърдение на Сюлейман Челеби. Той не би написал такава нелепост.
Мевлидът винаги завършва с дуа, а там вече са сцените и артистичната показност, както на ходжите така и на мюфтиите, така и на угодни подмазвачи, които присъстват на събирането. За жалост това не е заради Аллах.
В Свещения Коран Всевишният Аллах казва:
„Аллах има най-прекрасните имена, зовете Го с тях. И оставете онези, които богохулстват с Неговите имена. Ще им се въздаде за онова, което вършат.”
(Еа`раф 180)
В тефсирите се казва: „Тези, които правят ильхад” са онези, които правейки дуа крещят с интонации и артистичност.”
А такива постъпки са чести, но са неуважение към Аллах, от Който искаме Дженнет и опрощение.
А някои хора записват списък от имена на починали и ги дават на ходжата, за да ги спомене в мевлидската дуа. Тогава той изсипва молитви за всеки от тях по отделно, което разваля искреното намерение, с което са се събрали хората (ако има такова). Подобно действие руши чистотата на Исляма. Нека не забравяме, че вътрешното възнамерение в сърцето е достатъчно. Нима Аллах не знае кои са починали и какво заслужават!? Дали ще ги споменем по имена или не, Той за всичко е Сведущ.

Събиранията, на които се чете мевлид.

Първите общи събирания в чест на рождението на Пратеника на Аллах (с.а.с.) са организирани за първи път от шиитие-гулят, които са били на власт в Държавата на Фатимиите. Фатимиите са празнували рождението на Мухаммед (с.а.с.), на Али (р.а.) и на другите членове от Ехли Бейт. По-късно тази традиция се разпространява и в останалите ислямски страни и са чествали Берат, Миарадж, Мевлид, Кадр и Регаиб.
Ислямските учени от Ехли Суннет уель-Джемаа са на едно мнение, че мевлида като събиране, честване и в много други аспекти е нововъведение (бидат) в Исляма, което е крачка в страни от Истината и Правия път.
А сега възниква въпросът: Правилно ли е да прославяме Мухаммед (с.а.с.) с одата „мевлид?
Ние оспорваме мнението, че това е необходимо, тъй като знаем, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) – подобно на останалите Пратеници – е забранил на своята общност да го прославя и хвали. Ето какво казва той (с.а.с.) в следния хадис:

„Не ме прославяйте, както християните прославяха Иса – сина на Мерйем! Аз съм само раб на Аллах, наричайте ме Пратеник и раб на Аллах.”
(Тирмизи: Шемаиль – стр.35, 1303)

Неоспорим факт е, че в днешни дни по поводи като 52[ра] вечер, или една година от смъртта на някой, където се извършват с лека ръка забранени неща, където мъже и жени са събрани на едно място и мевлида се превръща в шоу, там да се спекулира с името на Пратеника на Аллах (с.а.с.) е абсурдно и скандално. Можем да кажем, че мевлидите днес са едно от множеството неща,, които Исляма категорично отрича. А що се отнася до дуите на тези събирания, то те са пълни с угодничество и показност за пред хората. За жалост в много от случаите няма искреност – за Аллах, а страх от имиджа на наследниците на умрелия (т.е. какво ще кажат хората).

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ МЕВЛИДИТЕ ДНЕС?
В повечето големи градове, където внуците на шехидите вече са европейци и светски настроени, мевлидското събиране е многоцветен грим, многозначителни усмивки и задушаващ френски парфюм. А от друга страна няколко артисти „ходжи”, коленичили на пода, готови да оставят доволни домакините си. От време на време се чуват овации: „Аллах, Аллах!” от един двама нагаждачи. Ето това са мевлидите днес. В някои села все още не е толкова страшно, но и те вървят на там…
Всичко се прави за да се постави човешкото слово `мевлид` над Свещения Коран. Та нали на мевлидските събирания лидерството се пада на самия мевлид!? Още по-лошото е, че Коранът се явява, като опора на одата `мевлид`. Въпреки четените знамения от Свещения Коран на събирането, то все пак се нарича `мевлид`.
Известният ислямски феких Ибн Абидин казва:

„Мевлидът е музикално-развлекателна игра. Оставете другото, но днес ползвайки четенето на Коран, като средство за измама се вършат много непристойни неща.”
(Ибн Абидин Ал-Укуд ад-дуррийе 2/17)

Религиозните служители ги очаква много работа по тези въпроси. Като представители на Исляма имамите и ваизите, които се представят като ходжи-ефендии, биват пример за чест и достойнство в ислямската религия. Поне така се предполага. Но положението им от гледна точка на това: „Пример ли са те???” е много критично.
В нашето общество доверието е силно отслабнало и хората съдят за нея по постъпките на ходжите. Затова религиозните служители или е трябва да ходят на такива събирания, или ако пък присъстват нека да оползотворят времето с разясняване на религията и указанията на Мухаммед (с.а.с.).
Човек по натура избягва сложните и неразбираеми неща. А мевлидът го отегчава. По-интересно е да научи нещо на достъпен език, а както и да беседва, да изрази мнение и да търси логика.
Затова днешните имами трябва да използват мевлидското събиране, като шанс да се съберат религиозно-настроени хора (макар и слабо) и да им говори за Исляма. Бъдете сигурни, че на никой няма да му е мъчно за пеенето на мевлида, защото всеки ще е разбрал нещо ново за вярата си. Най-силният ход от страна на ходжите е да обясняват логично, колко нелогични са някои традиции. Хората, макар и слаби и неуки, но не са глупави. Нашата религия е религия на разума и на онези, които размишляват.
Няма да преувеличавам, ако кажа че в Турция и България мевлидските събирания най-много допринасят за развалянето на представата за истинския Ислям, и водят незнаещите в друга посока, а не по пътя на най-достойния Пратеник на Аллах – Мухаммед (с.а.с.).
Например, ако един човек е прекъснал всичките си връзки с Исляма – не говее, не отслужва намазите си и целият му живот е бил в развала и поквара, и младостта му минава без да познава религията си. Ако такъв човек организира мевлид веднъж в годината си въобразява, че ще се пречисти от греховете си. Не виждам по-наивно и странно вярване от това! Такъв човек се самозалъгва с шепота на шейтана и под негово въздействие се успокоява и мисли, че е прав във вярванията и действията си. А ето как Всевишният Аллах ни описва онези, които чрез забранени неща се опитват да се пречистят и мислят, че с това са изпълнили задължението си пред Създателя:

„Кажи (о, Мухаммед): „Да ви известим за най-губещите по деяния онези, чието старание в земния живот се погубва, а те мислят, че вършат добро дело?”
(Кехф 103-104)

Нека тези, които чрез нововъведения мислят, че вършат ибадет, да не се самозалъгват!
Веротърговците, които превръщат мевлида в рушвет за ахирета и стават завеса, пречка за научаване на истината за Аллах, нямат здрава обосновка. Същите те са определили и измислили „канонизирани” дни – 3, 7, 40, 52 – за четене на мевлид, като са превърнали това в необходимост, традиция и фарз.
Западните християни вярват, че от сумата, която плащат като индулгенция на църквата, зависи опрощението на греховете им. Колкото повече пари, толкова повече грехове се опрощават.
Днес подобно мислене пуска корен и сред мюсюлманите, като дават големи суми на мевлидчии с прозвища ходжи, мюфтии и хафузи. Те се опитват да опростят греховете на някой покварен мюсюлманин, замазват и очите на присъстващите. Дори си мислят, че многото хора на мевлида са гарант за приемането на дуата им. За голямо съжаление днес мисленето на много от мюсюлманите е такова, но по-страшното е, че се противопоставят упорито на онези (малко на брой) искрени напътстващи хора, които ги учат и наставляват за истината.
Без да имаме предвид когато и да било констатираме, че в четците на мевлид за съжаление липсва религиозното разбиране и баграта на имана. Мевлид се чете за пари, което се е превърнало в част от търговията в занаят. Ако вярата, от убеждение се превърне в изкуство и търговия, то `човечетата` сторили това стават опасни. Ето как религиозните водачи на християните вкараха техните последователи в заблуда:

„О, вярващи, мнозина от правниците и монасите изяждат имотите на хората с измама и възпират от пътя на Аллах.”
(Теубе 34)

Не са ли подобни онези, които само заради материална облага заблуждават народа с измислени традиции и не обясняват истината за Аллах. онези, които ползвайки името на Аллах и името на Пратеника на Аллах (с.а.с.) - лъжат хората в ролята си на ходжи, те не са ли същите!? Войните на Иблис са облекли дрехи на Идрис.
Наистина, най-жалки сред хората са онези, които превръщат вярата в инструмент за облагодетелстване. Онези, които се крият под джуббе и превръщат вярата в стъпало, те са безличните фалшификатори.
Колко точни са думите на Зия Паша, който е казал:
„Проклет да е онзи имот, който е спечелен на цената на вярата или достойнството и честта!”
Невъзможно е да не дадем право на Зия Паша, виждайки онези, които са причина да каже:
„Няма разлика между блудницата, която си продава тялото и онзи, който превръща религията си в средство за печалба.”
Ебу Ханифе (р.а.) излизайки с учениците си от медресето, на път за дома вижда един зевзек, който с комични движения и смешки развлича хората. Той го показал на учениците си и казал:
„Виждате ли колко е смешен и все пак не е зле? Той печели нищожни пари с жалка професия, но вие ако се опитате да превърнете религията си, която научихте в средство за печалба, ще бъдете по-жалки от него.”
Имам Шеарани е казал в книгата си „Тенбихуль-мугтеррин”:
„Един от лошите бидати, които се появиха в последно време е мевлидското събиране, чрез което хората мислят, че правят ибадет и държат на него. На тези събирания присъстват на едно място мъже, жени и деца. Така че извършват бидат, забранени неща и нечестивост.”
На мевлидските събирания се извършват такива дела, каквито един съзнателен мюсюлманин не би извършил. Напоследък се появиха и жени – мевлидчийки. Това, което четат в дома може да се чуе навън, и което четат на горния етаж (уж са отделно) може да се чуе долу. Що за безсрамие!!! Това е в Турция, но и в някои райони на България жените не са разделени от мъжете. Разхищават се средства, вместо добрини (сеуаб) се печели грехове. Присъстващите жени на мевлида са почти голи. Забрадени глави, а къси ръкави и открити деколтета, и какво ли не още???
Ето това е престъпление срещу религията ни.
Всеки вярващ трябва да се пази, да не става той причината за подобно събиране. Да избягва организирането и четенето на мевлиди от такова естество, защото:

1.Вярват, че абсолютно задължително е четенето на мевлид на 7, 40 и 52 вечери след погребението.
2.Мъже и жени се събират на едно място. Това е харам в Исляма.
3. И четците и организаторите демонстрират показност `РИЯ`.
4.Лансира се представата, че мевлида е нещо задължително и това става сред онези невежи, които имат сметка от това., а именно – салонните мюсюлмани.
5.Дава се простор на вярването сред онези, които са скъсали връзката с Исляма, че мевлида изтрива греховете. Много от четците също така вярват и така го обясняват – заразявайки.
6.Стимулира се наивното вярване, че колкото по-добре е заплатен един мевлид, толкова по-голяма е вероятността да бъде приет.
7.На мевлида се държи повече, отколкото на Корана и хадисите.
8.По време на четенето на Корана на повечето хора им става скучно, а се отпускат, когато се чете мевлида.
9.По време на мевлида се правят странни неща и движения.
В крайна сметка за мевлида, за който обяснихме от горе до долу казваме, че мевлида, който се провежда днес в този си вид и ред е едно от нещата, които Исляма забранява. Тези събирания представляват морфин в нервната система, поставен от онези, които искат да ампутират крайниците на Исляма.
Съществува мнения, че мевлидите в България са последното ислямско нещо, с което мюсюлманите се индетифицират в някои религиозно-деградирали райони. „Ако им отнемете мевлида, то нищо не им остава.”
Целта не оправдава средствата. В Исляма такава мотивация няма. Прегледайте пак харамите, които отбелязахме до сега и ще разберете причината, която защитават някои български теолози, бледнее пред тях.
Наистина, традициите са трупали кокал в течение на години, но все пак някой от нас трябва да започне да руши авторитета им в очите на вече мислещите хора.
Събирането е мевлид, но нека да иде силен имам-психолог, който да намери къс път до вниманието на хората, но не с оперен глас, а с обаянието, с което Всевишният Аллах е дарил всеки истински муршид. И да хвали Аллах, и да обясни просто достъпната истина за имана, която всеки ще разбере и предпочете пред сложните измислици и мистики на традициите.

„Използван е превод от книгата
`Дин гйоревлисинин ел-китабъ`

На Мевлюд Йозджан 1998 - Истанбул

СКЪПИ БРАТЯ МЮСЮЛМАНИ ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ, ЧЕ ВСЯКО НЕЩО, КОЕТО СЕ ИЗВЪРШВА И СЕ КАЗВА ЧЕ Е ОТ РЕЛИГИЯТА, А НЕ Е ОТКРИТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА НЕГО В ХАДИСИТЕ НА НАШИЯ ПРАТЕНИК МУХАММЕД (С.А.С) И СУННАТА, И В СВЕЩЕНИЯ КОРАН Е НОВОВЪВЕДЕНИЕ (БИДА) И Е ЗАБРАНЕНО ОТ ИСЛЯМА!!! АЛЛАХ ДА НИ ПАЗИ ОТ ПОДОБНИ НЕЩА И ДА НИ НАПЪТВА КЪМ ВЪРШЕНЕТО НА ДОБРИ ДЕЛА И ДА СЛЕДВАМЕ ПОВЕЛИТЕ НА АЛЛАХ И НА НАШИЯ ПРАТЕНИК (С.А.С) !!! АМИН !!!



Категория: Четиво | Преглеждания: 4936 | Добавено от: admin | Рейтинг: 5.0/4
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Copyright by islamicnook © 2011 - 2017

Хостнат от