ЕДНО ИСЛАНДСКО ПЪТУВАНЕ КЪМ СВЕТЛИНАТА От Анна Линда Траустадотир Рейкявик, Исландия.
Петък, 28.04.2017, 08:26Търси | Регистрация | Вход

Айет

На Аллах принадлежи и изтокът, и западът, и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.

(Сура Ал-Бакара: 115)

Facebook страница

Категории

Посетители за деня

Приятели на сайта

Статистика

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Choice of language

...

ЕДНО ИСЛАНДСКО ПЪТУВАНЕ КЪМ СВЕТЛИНАТА От Анна Линда Траустадотир Рейкявик, Исландия.


Името ми е Анна Линда Траустадотир, дете съм на исландско/датски родители, родена съм в Исландия през 1966 г. и съм кръстена в Лютарианската църква. Когато бях малка, семейството ми се премести във Ванкувър, Канада, а след това в Ню Йорк. На 16 години завърших гимназия. През 1988 г. получих диплома от университета "Мак Гил" в Монреал, Канада. Оттогава постоянно пътувам по света, учейки и работейки. Установих се в Дания през 1990 г.

През 1997 г., когато учех арабски в Кайро, една от моите приятелки англичанки, християнка, ми подари малък формат Библия, включваща Стария и Новия Завет. Изключително ми беше приятно, защото бях решила, че трябва да се запозная с Библията и нейното съдържание. Освен това чувствах, че трудно бих могла да се нарека християнка, без да съм изчела Библията.
През 1998 г., докато следвах в Дамаския университет, прочетох цялата Библия, от кора до кора, като междувременно си водех и записки. Като свърших разбрах, че вътре има твърде много непоследователности, твърде много неща, с които не бях съгласна. Например начинът, по който са описани Бог и жената в Стария Завет, да не говорим за всичко, което Павел е написал в Новия Завет. И когато прочетох за светите хора, пророците, като Ной, Лот, Давид и др., открих, че не ги почитам. Обичах и се възхищавах на Мойсей (от Стария Завет) и Исус (от Новия Завет).
След като вече бях прочела Тората, се опитах да намеря пълният юдейски Талмуд, но без успех. Бях чувала, че юдеите (с изключение на реформистите) не признават този, който е приел юдеизма впоследствие. Освен това много, макар и не всички юдеи, са ционисти (които поддържат Израел). А аз съм краен анти-ционист и по начало съм про-палестински настроена. Исках религия, която да признава новоприелите. Опитах с будизъм, но реших, че не е за мен, тъй като будистите не вярват в Бог. A аз твърдо вярвах в Бог и винаги съм вярвала. Въпреки това будизмът е интересен като алтернативен начин на живот. С майка ми си говорехме за хиндуизма и аз проявявах голям интерес, но просто хинду боговете бяха твърде много за мен. Затова го изключих като вариант. А също и факта, че не можеш да приемеш хиндуизма.
Когато се роди моят син Андрес Омар през октомври 2001 г., ме попитаха дали ще бъде кръстен, но дори тогава аз отказах. Вярвах, че невинните деца със сигурност биха отишли в рая, кръстени или не. А и как бих го насочила към християнската религия, след като самата аз не можех да се нарека вярваща християнка, въпреки че бях родена и възпитана като протестантка. Не вярвах в троицата, в това че Мария е "майка" на Бог, че Иисус е "син" на Бог, че Иисус умира, за да ни очисти от греховете ни, че Иисус е казал на арамейски, плачейки на кръста: “Eli, Eli, lama sabakh-tha-ni?” Имам предвид защо Иисус би извикал: "Боже, Боже, защо ме пожертва?", когато е знаел, че е изпратен от Бог с мисията да бъде божии пророк?
Израснах като един от най-големите анти-мюсюлмани и анти-ислямисти, които можеш да срещнеш. Вярно е: такава бях. Бях и анти-арабски настроена преди да отида в Кайро да уча арабски (мислех, че арабската калиграфия е красива). Живяла съм в САЩ, възпитана от американското кино, което винаги описва арабите като фундаменталисти, радикали, потисници на жените, религиозни фанатици, терористи, но никога нормални хора. Болшинството от хората, които са антиарабски настроени, никога не са били в арабска държава. Реалността там е много по-различна.
--------------------------------------------------------------------------------
Когато прочетох Свещения Коран, той ми се стори толкова красив, толкова научен, съдържащ толкова милост и феминизъм.
--------------------------------------------------------------------------------
През 1999 г. се върнах обратно в Дамаск, за да започна работа в посолството. Там през 2000 г. срещнах един инженер на име Мухаммед. Скоро след това се оженихме. Омъжих се за Мухаммед, защото го обичах, въпреки че беше мюсюлманин. След време осъзнах, че го обичах, защото е мюсюлманин. Добър мюсюлманин. Срещала съм много различни мюсюлмани тук в Дания и в Близкия Изток точно както в живота си съм срещала добри и не толкова добри християни, евреи, хиндуисти, будисти и др. Мислех си, че всички тези мюсюлмани, представляват исляма. И всеки път, когато задавах въпроси на мюсюлманите относно исляма, едно нещо ме поразяваше: почти всеки претендираше да бъде специалист по ислям, дори и тези, които ми дадоха(по-късно разбрах) грешна информация. По-разумно би било просто да ми кажат: "Не знам/Не съм сигурен." Дотогава никога не съдех за християнството или всяка друга религия по нейните последователи. Странно защо обаче съдех за исляма по всеки арабин, който срещнех, при все че не всички араби са мюсюлмани. Някои са протестанти, католици, юдеи, копти и др. И второ: повечето мюсюлмани не са араби. Мюсюлмани са индонезийци, индийци, китайци, македонци, малайзийци, руснаци, тайландци, африканци, босненци, американци, шведи и др. и разбира се араби. Бях възпитана да нямам предразсъдъци, но имах. Отне ми дълго време да го осъзная. Само безкрайните часове, прекарани в разговори и спорове със съпруга ми, ми помогнаха да стана достатъчно непредубедена, за да осъзная, че не съм имала пълната представа за нещата.
По време на Рамадан, ноември 2002 г. , помолих Мухаммед да ми помогне да чета Свещения Коран на арабски. Той нямаше много време, но аз бях твърдо решена да го направя с помощта на добър превод. Когато прочетох Корана, най-свещената книга за Ислям, ми се стори толкова красива, толкова научна, съдържаща толкова милост, толкова феминизъм! Почти всички книги за исляма, които бях прочела, всичките написани все от немюсюлмани, показваха исляма в негативна светлина. Хората, които пишеха против исляма, понякога даваха откъслечни цитати от Корана или превеждаха текста невярно, нарочно или по погрешка. Знаех достатъчно арабски, за да разбера, че това, което четях беше различно от всичко, което бях чела преди.
--------------------------------------------------------------------------------
Продължих с изучаването и осъзнах, че арабската научна революция е предшествана от появата на исляма.
-------------------------- ------------------------------------------------------
Едва наскоро са открити толкова много научни факти, толкова много знание. Имам предвид, че пророкът Мухаммед споменава: черните дупки, пътуването в космоса, ДНК и генетичната наука, еволюцията (трансформация и мутация), геология, океанография, ембрионално развитие, водния произход на живота...Ах! Бях чувала, че Коранът в основата си бил лек вариант на Библията, но в Библията не фигурира нито един от тези факти! Чудех се как някой преди около 1400 години би могъл да напише такова нещо. Някои от тези идеи са открити едва през този век! Мислех си, добре, арабските учени, астрономи, математици, картографи са били много напреднали по онова време, може би някои от тях са се събрали и са написали книга, леко базирана на Тората и на Евангелията. Но тогава продължих с изучаването и осъзнах, че арабската научна революция е предшествана от появата на исляма. Научих, че мюсюлманите вярват, че Коранът е низпослан на Мухаммед чрез ангела Джибрил и се явява продължение на Божието слово. Мюсюлманите още вярват, че части от Тората и от Евангелията, където се говори за живота на Иисус, са вдъхновение от Бог или Аллах, означаващо Бог на арабски. Не само мюсюлманите, но арабските християни и юдеи наричат бог Аллах. Мюсюлманите тачат Авраам, Соломон, Мойсей, Иисус и Ной, всъщност всичките библейски пророци. Споменава се също, че са съществували други пророци, изпратени на други народи, за да помогнат на хората да станат по-добри. Говори се, че Буда е бил един от тези пророци, но той, както и Иисус, никога не e карал хората да вярват, че той е по-велик от Бог, а че просто е пратеник на Бог. Те също вярват, че Мухаммед е последният пророк до завръщането на Иисус на земята.
В Корана се казва, че Аллах може да спусне було над очите ни и да сложи камък върху сърцата ни, за да не можем нито да видим, нито да усетим посланието на Корана. Само когато Аллах иска, тогава ще го разберем. На 12 декември 2000 г. сънувах невероятен сън, който ме накара да започна да разсъждавам задълбочено върху религията. На сънищата се отрежда много важна роля в Исландия и тълкуването на сънищата практически се е превърнало в наука! Никога не съм мислела, че се нуждая от религия. Тя силно ме впечатляваше, но смятах, че ми е достатъчно да вярвам в Бог, да си взема малки части от отделните религии, да ги смеся и така да получа свой собствен коктейл "Анна Микс".
През януари 2003 г. започнах да търся в Интернет нещо за "Ислям", "Коран", "Мюсюлманин" и др. През март, докато бях в Рейкявик имах възможност да си поговоря с една от моите най-добри исландски приятелки, мюсюлманка, която ми препоръча наистина добър английски превод на Корана (на Абдулла Юсуф Али), паралелно с оригинала на арабски. Сдобих се с него през април и започнах да го ползвам.
--------------------------------------------------------------------------------
Съпругът ми се страхуваше хората да не си помислят, че ме кара насила да стана мюсюлманка.
--------------------------------------------------------------------------------
През май 2003 г. моята исландска приятелка мюсюлманка ни дойде нагости за 2 седмици. Започнахме да си говорим за Корана. Споделих с нея, че искам да го преведа на исландски. Тя каза, че това било и нейна мечта. Решихме да го направим заедно. Използвахме добре времето, прекарано заедно, разговаряхме за християнството, юдеизма и исляма по цял ден, всеки ден. Преди тя е подлагала на съмнение лутарианската си вяра, обсъждала е юдеизма, посещавала е Израел (окупираните палестински територии, доколкото знам) двукратно и на втората си визита започнала да разбира другата страна на арабско-израелския конфликт. Ислямът провокирал интереса й. Минала е по-рано по моя път, стигайки до същите заключения. Спомням си, че през 1995 г., когато тя сподели, че ще става мюсюлманка, аз реагирах изключително лошо и отрицателно. Какъв срам, че не я подкрепих!
Тогава видях себе си като мюсюлманка. Разказах на съпруга си своите откровения и той ме разпита обстойно. Помоли ме да не избързвам със смяната на религията си. Каза, че когато приема исляма животът ми ще стане по-труден, хората, които не познават исляма, ще се отнасят към мен доста по-различно, отколкото преди, в света, в който живеем сега хората ще ми се подиграват. Каза ми, че мога да загубя контакта със семейството и приятелите си, ако приема мюсюлманската вяра. Опасяваше се, че хората, които не ме познаваха толкова добре или тези, които не бях виждала от доста време или не се бяха срещали с него, ще си помислят, че той ме насилва да стана мюсюлманка. Отговорих му, че ако това беше истина, нямаше сега да сме женени, защото когато се оженихме аз бях християнка и си останах християнка по-нататък. Убеждавах го, че хората, които ме познаваха добре, знаеха, че имам остър ум, истинска феминистка /хуманистка съм, че съм своенравна, но без предразсъдъци и че никой не може да ме контролира... Моите родители бяха опитвали години наред, но без успех!
-----------------------------------------------------------------------------
Когато прочетох Корана, усетих дълбоко вътре в себе си, че това е точно за мен.
--------------------------------------------------------------------------------
Тогава на място взех решение, че ако приятелите и семейството ми не искат да контактуват повече с мен, защото съм решила да стана мюсюлманка, то нека да бъде така! Моята религия си е моя и аз се гордея с изследванията си на християнството, юдеизма, хиндуизма, будизма и исляма. Отне ми години и безбройни часове четене и душевно лутане, за да стигна дотук. Вярата ми в Бог е нещото, на което винаги съм гледала сериозно и никога не съм се срамувала да призная тази вяра, дори и когато някои са ме вземали на присмех за това, че вярвам в нещо, което те не виждали. Аз спорех с тях, казвайки им: огледайте се, как може да не вярвате в съществуването на Бог, създал всичко около нас. А за тези от вас, които гледат на исляма като на някакъв култ, знайте, че това не е истина. Това е една от най-големите религии в света, ако не най-многобройната. Един на всеки четири човека на тази планета сега е мюсюлманин и това е най-бързо разпространяващата се религия.
Най-накрая, на 4 юни 2003 г. реших официално да стана мюсюлманка, за да мога да отида на хадж в Мекка. Дълго време търсех отговори, от времето на своето детство и до средата на 1990 г. купувах книги за различните религии. Дълбоко в себе си се надявах да намеря своите отговори. Спомням си първия път, когато чух "азан" (мюсюлманското призоваване към молитва, когато някой казва "Аллаху Акбар" от минарето на джамията). Беше светъл, слънчев февруарски неделен ден в Кайро през 1997 г., църковните камбани също звъняха, но когато чух азан, сълзи се стичаха по лицето ми, без да осъзнавам. Не бях мюсюлманка, а това ме развълнува. Една от моите най-стари и най-скъпи приятелки, католичка, беше в Бейрут преди време, отседнала в хотел и се събудила от азан в 4:30 през първата си нощ в Ливан. Сторило й се много вълнуващо и също плакала.
Когато прочетох Свещения Коран, усетих със сърцето, дълбоко вътре в себе си, че това е точно за мен. Вдъхновяващата красота на Корана ме кара понякога да плача. Това е един всеобхватен начин на живот. Никоя друга религиозна книга не ме е вълнувала така до сълзи.
Свещеният Коран просто е най-комплексната книга, която съм чела. Колкото повече я четеш, толкова повече разбираш и в същото време си задаваш въпроси. Коранът сякаш има за цел да те подтикне да учиш повече. Всеки път, когато го четеш, открояваш различни пластове на възприемане. Не съм експерт и никога няма да бъда. Дори и ако чета всеки ден от него до края на живота си, всеки път ще научавам по нещо ново. Пълен е със загадки. Все още допълвам изследванията си на Корана с Библейски изследвания като "Евангелието на Барнабас", Тората и др.
Намерих си също и нови приятелки мюсюлманки в Интернет. Докато сърфирах из Интернет, попаднах на един исландски мюсюлмански сайт www.islam.is и се свързах с авторката му. Започнахме да водим кореспонденция. Около началото на 2004 г. й изпратих един свой доклад със заглавие "Ислямът в Исландия 2003", който ще изпратя и на правителството на Саудитска Арабия, тя ми предложи съвместна работа по превода на Корана от арабски на исландски (Коранин), тя също знае арабски. Както изглежда ще бъдем три исландски мюсюлманки, които ще работим по превода на Свещения Коран. За тези от вас, които търсят добра английска версия, чух, че превода на Мухаммед Асад е също много добър, но аз още не съм се сдобила с него.
Миналото лято обаче си купих невероятен брой книги от Куала Лумпур. Това е новата мюсюлманска Мекка за книги. Наистина се запасих! Със съпруга ми и сина ми прекарахме месец в Малайзия. Невероятно място! От ислямските държави съм била само в Арабския Среден Изток, а тук в Югоизточна Азия беше за мен съвсем нов ислямски свят. Преживяването беше меко казано прекрасно. Винаги съм обичала ислямското изкуство и архитектура, а цялата Малайзия е едновременно открит и закрит музей! При бившия министър-председател Махатир Мухамед ислямът се възражда. Той иска да обедини всички ислямски държави не просто в така наречения Ислямски Съюз, а иска също така да има една валута - златен динар. Каква визия има само този човек! Ислямът има нужда от повече мъже и жени като него!
Винаги се стремя да бъда позитивно настроена и затова си мисля, че 21 век е много интересен! Ако някой като мен може да стане мюсюлманин, то тогава има надежда за всеки един! Приятелите, с които си говорехме за религия, скоро научиха, че съм станала мюсюлманка и веднага ми оказаха изключителна подкрепа. Останах малко изненадана, че не бяха шокирани. Казаха ми, че са знаели, че един ден ще намеря своя пристан (толкова дълго бях търсила) и се радваха за мен. Някои дори се обръщат към мен с мюсюлманското ми име: Нур, което означава светлина. Все още използвам и Анна Линда, защото това е името, което моите родители са ми дали и представлява част от личността, която бях в продължение на 36 години. Нур е просто моето продължение!
Така завършва моята история "Пътуване към светлината", пътуване, което всъщност е само едно начало!

Прикачвания: Изображение 1



Категория: Моят път към Исляма | Преглеждания: 737 | Добавено от: pemben | Тагове: allah, vqra, ислям, ислам, аллах, islam, islqm, iman, muhammed, muhammad | Рейтинг: 5.0/1
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Copyright by islamicnook © 2011 - 2017

Хостнат от