Една разплакваща случка...
Понеделник, 24.07.2017, 14:50Търси | Регистрация | Вход

Айет

На Аллах принадлежи и изтокът, и западът, и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.

(Сура Ал-Бакара: 115)

Facebook страница

Категории

Посетители за деня

Приятели на сайта

Статистика

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Choice of language

...

Една разплакваща случка...


Хузейфету'л-Адеуи - участник във войната между мюсюлманите и византийците в местността Йермук разказва:

След като приключи сражението, веднага на бойното поле започнах да търся сина на моя чичо. Открих го много тежко ранен. Реших да му дам малко вода. Точно тогава наблизо се чу пъшкането на един ранен. Моят племенник не пожела да пие вода, а посочи тежкодишащия ранен. И аз занесох водата на него. Видях, че е Хишам синът на Ас. В този момент се чуха стенанията на друг ранен. И Хишам не отпи от водата, а посочи следващия ранен. Аз занесох водата на него. Видях, че той току-що е предал душата си. Върнах се при Хишам и него видях, че и той е издъхнал. Побегнах към племенника си като си казах поне да дам, той да отпие вода. И него намерих починал. И така, на нито един не успях да облекча страдаията.

Какво възвишено чувство на състрадание, какво благородно поведение. И в последния си дъх, изгарящ от жажда мисли за своя брат по вяра повече отколкото за себе си.




Категория: Разкази | Преглеждания: 1548 | Добавено от: admin | Рейтинг: 5.0/5
Общо коментари: 2
2  
Състраданието и готовността да помогнем на своя брат по вяра,дори когато самите ние сме изпаднали в нужда е възвишено чувство,което всички ние трябва да посеем в сърцата си.Само така ще има място за нас в Дженнета!

1  
cry cry cry cry

Име *:
Email *:
Код *:
Copyright by islamicnook © 2011 - 2017

Хостнат от