Ангелът в нас
Четвъртък, 22.06.2017, 20:37Търси | Регистрация | Вход

Айет

На Аллах принадлежи и изтокът, и западът, и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.

(Сура Ал-Бакара: 115)

Facebook страница

Категории

Посетители за деня

Приятели на сайта

Статистика

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Choice of language

...

Ангелът в нас


Някога живял ангел, който имал прекрасни, ослепително бели крила - толкова светли, толкова леки, че му позволявали да лети дълго и безотказно.

Веднъж летейки над земята, ангелът видял човек, който се нуждаел от помощ. Той, разбира се, слязъл на земята и помогнал на човека.

Човекът дълго му благодарил и се възхищавал на крилата на ангела. А после помолил да ги докосне. Ангелът му разрешил. Тъй като човекът бил обикновен работник и изкарвал прехраната си с двете си ръце, които били мръсни, на крилете на ангела останало малко петънце.

Но какво е за ангела едно малко петънце - той дори и не забелязал. Когато ангелът се приготвил да излети, човекът помолил за помощ в още едно дело. Ангелът не могъл да откаже на такъв мил човек и му помогнал отново, а човекът отново благодарил и погалил крилата на ангела.

И така те станали приятели, защото човекът имал много проблеми, а за ангела не било проблем да ги решава бързо и лесно.

Човекът винаги бил благодарен и винаги галил крилата на ангела. След време крилата на ангела станали съвсем черни. Ангелът не можел вече да лети, а и нямал време, защото бил зает да помага на човека и с времето така привикнал към това, че забравил, че е ангел.

Така си живели двамата. Докато веднъж в небето не се появил друг ангел. И този ангел, който бил на земята, го видял, и започнал да мечтае, че ако той имал крила, също би полетял и би покорил небесната шир - вече бил забравил, че е ангел. Ангелът, който бил в небето, го видял, спуснал се на земята и го попитал защо не излита и какво прави сред хората. В този момент ангелът от земята си спомнил, погледнал крилата си и се ужасил – те били черни, като нощта.

Той разбрал, че всичката мръсотия на крилата му са чуждите проблеми и задачи, които били дадени на човека, за да се научи той сам да ги решава. Тогава тръснал крилата си и всичката мръсотия паднала в краката на човека. Двата ангела излетели в небето, а човекът с възхищение гледал полета им и мечтаел и той да бъде като тях.

Но той бил човек, имал много проблеми и бил длъжен да живее на земята и да ги решава. Мислейки така, човекът тръгнал по пътя си, а в съзнанието му бил полетът на двата ангела - той постоянно мислел за тях и му се искало да може да лети.

И какво да види? Той не разбрал, как спрял да мисли за своите проблеми, но те не изчезнали, просто започнали да се решават сякаш сами. Всички мисли на човека били за полета. Тази му мечта го окриляла. И той престанал да се бои от трудностите, напротив с радост приемал новите предизвикателства. И с всяка нова разрешена задача ставал все по лек и ето, че забелязал, че краката му вървят по пътя едва-едва докосвайки земята.

„Какво става?” – замислил се той.

„Това са твоите крила!”- чул той някакъв вътрешен глас.

„Как така? И аз ли съм ангел?”

„Да! Ти просто беше забравил това, а проблемите ти бяха дадени, за да могат да израснат крилата ти.”

Човекът бил щастлив. Така в небето се появил още един бял ангел, а след него още и още се издигали един след друг красиви бели ангели. И те ставали все повече и повече. Били радостни и се чувствали прекрасно, защото били щастливи от това, че могат да летят.

Изпрати: Наш посетител



Категория: Разкази | Преглеждания: 858 | Добавено от: admin | Рейтинг: 5.0/4
Общо коментари: 1
1  
It's a pelsaure to find such rationality in an answer. Welcome to the debate.

Име *:
Email *:
Код *:
Copyright by islamicnook © 2011 - 2017

Хостнат от