Задължение към човечеството
Търси | Регистрация | Вход

Айет

На Аллах принадлежи и изтокът, и западът, и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.

(Сура Ал-Бакара: 115)

Facebook страница

Посетители за деня

Приятели на сайта

Статистика

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Избор на език

...

Задължение към човечеството


Нравствеността обхваща всички и всичко. Човекът живее в семейство, общество и народ, който пък живее сред други народи.
Следователно всички хора живеем в един свят. С развитието на науката и технологиите светът придобива нови измерения. Съвременните комуникационни средства имат съществен принос за сближаването на хората и държавите.
Ислямската етика съдържа основните общочовешки добродетели. Тя учи мюсюлманина да се отнася добре към всички останали хора, тъй като те са творения на Всевишния. Мюсюлманинът е длъжен, например, да говори само истината както пред своя събрат по религия така и пред хората от другите религии. Длъжен е да бъде скромен, да проявява търпимост, да бъде верен на чувството си за дълг, да бъде доблестен и честен. Да е готов да се притече на помощ на всекиго, който се нуждае от нея, да бъде щедър, великодушен и т.н.
Това е поучително становище, понеже Всемилостивият Аллах не проявява абсолютно никаква разлика между хората. Той е предоставил на творенията Си еднакви блага. Оттук заключаваме, че и сред хората трябва да господстват общочовешките принципи на поведение и взаимоотношения. Не трябва да се забравя религиозния принцип, че човекът като божествена ценност следва да се отнася с уважение към всяко човешко същество, т.е. към цялото човечество.
Задълженията ни към човечеството при нормални условия са:

- Поддържане на добри отношения с хората. Свещеният Коран повелява:

« Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани! »
(Сура Ал-Худжурат: 10)

От това знамение е видно, че се премахват всякакви различия, произтичащи от езика, националността и други.
Нашата привързаност към Исляма, нашите традиции и обичаи не трябва да пораждат враждебност към немюсюлманите.

Свещеният Коран ни повелява да не влизаме в спорове с немюсюлманите /юдеи и християни/. Това, което ни подтиква към вражда и омраза, не донасят никаква полза за религиите. В този смисъл Всевишният Аллах е казал:

« И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: "Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Вашият Бог и нашият Бог е един и същ. Ние сме нему отдадени. »
(Сура Ал-Анкебут: 46)


Ислямът като религия проявява толерантност и дружелюбие към хората от небесните религии, към цялото човечество. Централно място в него е отредено на принципа на ненасилието, което е описано в знамението:

« Няма принуждение в религията... »
(Сура Бакара: 256)


- Грижа за световния мир и щастието на човечеството. Това се постига чрез диалог и разбирателство. Голям принос тук могат да допринесат учените и политиците. Учените, надарени с разум и знания, а и най-вече със своите научни постижения допринасят за хармонията на цялото човечество. А мъдрите политици се придържат към световния мир - мирът е основна същност на човечеството, а войната е временно явление. Отговорност за мира носят както учените и политическите лидери, така и на родителите и учителите, които са задължени да възпитават децата в дух на мирно съжителство.
Същевременно да възпитават подрастващите да обичат човечеството, да държат на националната идентичност и духовна ценност и най-вече да подхранват у тях стремеж да запазят световния мир.
Мюсюлманите не бива първи да започват война. Най-малкото те не трябва да станат причина за нарушаването на мира и съюза.
При природни бедствия като земетресения, пожар, наводнения и други без да правят някакви разграничения, мюсюлманите са длъжни да се притекат на помощ, да проявят солидарност и отзивчивост, да помогнат с каквото могат.
Нека мюсюлманинът да прояви своето милосърдие и хуманност, за да помогне за превръщане на сегашните човешки трагедии в история. Хората заедно могат да преодолеят всички беди и несправедливости. Тяхното обединение е нравствена и религиозна повеля.
Поради това, че всички хора са божествени създания и имат общи родители Адем /Адам/ (алейхисселям) и Хаууа /Ева/ (радиаллаху анха) ще имат еднакви права. Независимо, че впоследствие хората били разделени на раси, нации, имащи различни езици и религии. Те всички са част от човечеството. Според Исляма между тях трябва да съществува равенство. Споменатите различия, които са продукт на божествената воля и не зависят от самия човек, те не могат да осигурят предимства за определен народ. Единственият критерий за предимство е почитта към Аллах. Погледнато през тази призма, всички вярващи са равни. Друговерците също не се пренебрегват. Те също имат право на съществуване, тъй като и те са творения на Всевишния и всички носят отговорност пред Него.
Ислямът утвърждава максимата, че оцеляването на народите, процъфтяването на цивилизациите им и дълголетието на силата и величието им зависят от жизнеспособността на техния морал.
Религиозен и благороден дълг е да съхраним ценностите на нашето човечество.

« О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ. »
(Сура Ал-Худжурат: 13)


Преглеждания: 407 | Добавено от: admin | Рейтинг: 5.0/2
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Copyright by islamicnook © 2011 - 2017

Хостнат от